Като вятъра, докосващ синевата,

разплита нежната си красота деня.

Слънцето преплетено е с лъчите,

а топлината - от всеки цвят, трева, вода струи.

Като синьото, преплетено в небето,

ручей бистър своята нега изящно рей,

птици чуруликат нeйде над полето,

песен се долавя нежна е, светът немей.

В далечината се синеят планините,

ревностно и гордо са издигнали снага,

и прохлада лъха в тишината на горите,

в утрото на този нов прекрасен ден.