Мълчиш отново, сянка твоите очи закрива,
дори не помниш раните, които сам отвори в мен,
сърцето в тебе ден след ден изтива
и ти си все по-тъжен, все по-вледенен.
И днес отново ти заемаш мястото на светлината,
не съм очаквала от теб да си отидеш.
Нима някога си тръгва тъмнината?
От мен, от нас, ти никога не си ме карал да избирам.
Но ти го знаеше от онзи тъмен миг,
че аз със теб ще продължа навеки,
че ще те следвам със сподавен в мен вик
и мрак във светлина ще бъде вплетен.