Сърца на облаци кълбят
в душите слънце,
недосънувано от лятна буря.
Приведените житни класове,
изсъхнало мълчат
през бяла жажда.
Напръскани дъждовно сетива
рисуват своята импресия
в затворени очи
от цветовете на дървета,
от привечер с начало в дъжд,
от незалязло още
в мислите ми слънце.
Таи се в танц сълза,
от болката на розата.
А пръстите изпепеляват
себе си в докосване
платното с твоя лик,
загатнато до непознат,
приседнал до началото
на малкия площад...
Димът от тях извайва сенки.
Дали ще се пресрещнат
в сънищата утре?!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me