Когато те докосва някой със ръце
от болката ти тежка да отнеме,
ти знаеш, че те гледа не едно лице
усмивката от него да приемеш.
Роден изпод руините, ще разпознаеш
съдбата си във уличното куче,
което в локвите по някой лае,
че всичко наготово е получил.
А ти вървиш из лепкава, смрадлива тиня,
проклятия, нали са твоя прилепчива сянка,
мечтаеш си за глътка отлежало вино,
балсам за всяка неприкрита рана.
Небето с лъскавите устни те поглъща,
светът е рай, но само във мечтите,
ти бавно в локвите смрадливи се завръщаш,
пред теб затворени стоят вратите.
И редом с уличното куче крачиш,
мечтите ти прашасват по тавани,
блести топорът на палача,
отправяйки закана след закана.
Но жив премина сакаш през пустиня,
зад тебе пясъците бавно чезнат,
а слънцето и твоя път измина
в небета над бездънни бездни.