Сега изглежда много далеч, а беше
земно и сегашно. Влакът спира
все на трети коловоз. Показва се той
на прозореца и се смее гузно. После застава
разкрачен -
единият крак на последното стъпало, другият
на перона, да не би влакът
да тръгне... напряга ме, питам - защо бързаш,
има следващ влак. Смее се аз ругая... и чувам -
"Не искам да я нараня"
А какво правиш тук,разкрачен, на две височини, обръщам се
с гръб към третоколовозната идилия и едното стъпало ...
но е приятел - платоничен- слабичък и невзрачен,
сложен и чувствителен човек, който държи
да надникне в очите ми от едно стъпало височина,
или да потъне,
който иска да бъде тук - и така много години. Добре.
Ти си открил чистата любов вътре в теб,
духовното упражнение -
като химн...
а аз - жужа от спокойствие и зачевам сърдечен уют...