StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,409
   Потребители: 12,326
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,431
   Точки: 2,631,850
   Съобщения: 126,529
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Истинска Приказка

На хоризонта стъпваше бакъреният залез,

топяха се последните зари,

изборът бе сам във празни зали,

зловеща сянка кафезите си почна да реди.

 

Просторът люшна се прогонен,

падаха пречупени криле,

хляб корав шепата трохи отрони,

без вяра се задъхваше последното кале!

 

Дланите потънали във кръв

опряха се на голите стени,

капките побягнаха по кървавата връв

на мрежата заплела немите страни.

 

Запрепуска бяс,

отвързан от нечиста сила,

ветрища разпростряха плащ

и разлюляха щръкнало бесило!

 

Стихиите заблъскаха небесна длъб,

яростно подгониха безкрая,

черен впряг с чудовищен калъп

запретна се света да обладае.

 

Въздуха го искаха под ключ,

глътката бе забранена,

лееше помия калния маркуч,

в окови тракаха съдбите отредени!

 

Най-черен миг за живите настъпи,

но в апогея го застигна смут,

каляската на принца-властелин отстъпи,

полетя към пропастта си

княза на погребващия студ!


От земните недра дочу се тътен,

заблестя небе на огнения меч,

белезниците заскърцаха със зъби,

за тях настъпваше часът

на безпощадна сеч!

 

Заплющя дъждът над зажаднели ниви,

светкавици трещетяха

над поробен свят,

тръбата възвести, че хоризонтът се открива

във светлина със диамантения си карат!

 

гр. София, 21.08.2016г.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-03
прочитания: 48
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход