За какво ли живеем?Когато всеки ден не знаем какво правим и как нараняваме другите край себе си... Но продължаваме цирка, който разиграваме всеки ден... Правим се на добри,казваме,че обичаме, но сме забравили що значи думата "любов" и не правим разлика между "добро" и "зло". Продължаваме да носим маски, но се чудя дали го разбираме? Слагаме тонове грим с надеждата да закрием грозотата от вътре, но пак оставаме сами... Всеки ден забравяме за какво можем да се борим, страх ни е грешки да признаем и само на материалното разчитаме. Ценностите ги изгорихме, моралът го потъпкахме, състраданието в кал го захвърлихме, а любовта я превърнахме в публичен дом.