Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично смелата рапсодия
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена,
в светлина - златиста като църква.
В кротката жестокост на хиените,
опознали и Смъртта отвътре.
В честната любов на лъжетвòрците.
В мъртвите очи на мойта майка.
В свободата да живея робски -
като песен в гърлото на гайда.
В жадното море, където сушата
крие сол, очакване и грохот...

Чувам те. Дори и да не слушам.
Но не вярвам още, че си Господ.

2007