StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,931
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Искрица

                    на моя свекър

Смъртта стоеше пред вратата му
решила, че е време да го поведе.
В угасналия поглед се разпали
искрица синя и той каза: НЕ!

А беше сам, по вълчи сам сред зима
нощта изпиваше самотният му вой.
Гноеше рана на плътта му бледо синя
пулсираше душата в лудост,без покой.

Не можеше така да тръгне и да срещне Бог.
Жадуваше за нежност още, за капчица любов.
След толкова горчиви чаши, жадуваше една
която земетръсно да разклати мъжките му рамена!

И тръгна куцайки в последна битка
с доктора, предричащ участ зла.
Погледна дяволито бялата престилка
и рече: Докторе, аз няма да умра!

Изписаха го, без особени надежди.
По път, на доктора намигна, тъй едва,
побърза с всички сила към портала-
вярваше, че някъде го чака най-светлата жена.

Година мина и я срещна-
старица с поглед на дете.
Очите всичко обясниха-
Животът е Любов
и няма време да се мре!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-12
прочитания: 198
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход