На А.

1.
Представи си ме седнала,
пуша цигара, пия текила,
слушам Джеймс Блънт и
се старая да не мисля за нищо.
Няма да е трудно, защото
все такава си ме виждал.
(За което- съжалявам)

2.
Сега лежа на леглото си.
(Стаята ми е светло зелена).
Има дрехи по пода, книги
и възглавнички. Списания и свещи.
Всичко беше много просто вчера,
преди да отворя бутилката със текила.
Сега е различно.
Трезва съм вече, но помня всичко.
Много сбърках, нали? Това го виждам.
Не намираш ли, че много, ама много
се говори за нещата, които
за никой не означават нищо?
Прекалено малко неща успяхме
да си кажем НАИСТИНА.
(За което- съжалявам)

3.
Ето какво мога да кажа до тук-
вятърничева съм, глупава, но
радвай се, че съм такава....
Пиша за лесното, защото за
лесното лесно се пише.
Лъжкиня съм, предателка,
не разбирам как се живее,
не разбирам какво е любов
и как да обичам- не знам.
Всъщност- радвай се, че съм такава.

4.
Е, магията на лятото отдавна свърши.
Това поне съм го разбрала.
Наивно ще е тук да търся Добрата страна,
защото такава наистина няма.
(За което- съжалявам)

5.
И ако нещата, които съм приемала
за истина, са се оказали измама,
лъжа ли са били и отначало?
Но аз не знам.
Ако е така, обаче, значи
много съм те лъгала.
(За което- съжалявам)

6.
Представи си ме така- сама
в леглото малко, неоправено,
държаща химикалка и
останала без думи.
Такава никога не си ме виждал.
Не разбирам как бих могла
с Думи да кажа какво точно мисля
и какво точно изпитвам.
Трудно е без текила, но...
Съжалявам? Липсваш ми?
Или пък Онова, което ти
(би трябвало да) си знаеш?
Това не е достатъчно, а
може и да не е така.
Но...Съвсем не съм го срещнала.
Дано това поне да разбереш,
дори и нищо да не си разбрал
от всичко друго.
И дано това да е достатъчно.
До лятото.