StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,151
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,007
   Точки: 2,633,332
   Съобщения: 133,423
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

"Исках просто да ги подредя,  само да ги подредя..."

 

 

Видях как любовта е драскала сърцето
ми през всичките изминали години.
Оставила е само белези
И продължава да дълбае...
и да ми казва, че не съм достойна,
за да остане в моя ден...
Той тръгва уморен във нечий образ,
аз тръгвам уморена през нощта...
По всичките следи, 
рисувам нови щрихи...
Посоките са наранени и боли...
но стъпвам смело... 
Нямам избор.
И пътят ще е дълъг...
Страшно дълъг и трънлив.
Може би ще свърши
с изоставена червена роза
на един перваз.
А в призори, когато
спра да дишам,
строфите ми ще продължават да
горят 
със черни букви на паважа
порязващи, дори елмаз...


автор: Моник Валерѝ
дата: 11.05. 2018.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-05-11
прочитания: 140
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход