Искам да избягам аз от дните,
които във един все ми се сливат,
от бясното летене на колите,
от обувките, дето ме убиват,
от пътуването от тъмно пак до тъмно,
което пейзажите наслагва
и смъди ми на очите полусънно,
и кражбата на времето убягва.
Искам да откача и ремаркето,
до горе натоварено със грижи,
повика да чуя на сърцето
и тихото от мен да се изниже...
Но спра ли за момент да си почина,
грубо ремаркето ме побутва.
От умора не мога да се усмихна,
а денят ми пак стремително се втурва...
Цветанка Тупанска