Онази индианка – знойната,
с черна – абанос коса,
в ритъма на танца бурен,
пак флиртува със нощта.

Очите и – пожар нестихващ,
огън, с поглед те гори.
А, как пламенно върти се!
Дори луната се покри.

Поклаща тялото си страстно,
с ръце владее ветрове,
а устните и – цвете сластно,
като невинност на дете.

И ето вождът се задава,
но нея - той не я смути,
за него, с поглед тя издава,
че ще танцува до зори.