StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,071
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,575
   Съобщения: 156,068
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Инатът ми не помни да е раждан

Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял

                            и очите си вперил
да гледа към мен доживотно?

 

А пътят държи преднината да вземе.
Буксуват нозете - олово.
Разресва косите ми лунният гребен.
Душата мъгла е отново.

 

Страхът е додето представа загубиш
и счупиш последната лампа.
Кой къса цветя между бурени в тъмно
и вярва, че друг ще зарадва?

Хронично убийство на алфа с омега,
добре че пиян е кошмарът.
Не може овчарят с вълшебната гега
звездите в кошара да вкара.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-09-04
прочитания: 81
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход