О, толкова ми липсват твоите ръцеи устните ти... толкова ми липсват!Но ти не даваш знак за чувствата към мен...А аз от теб отгоре как да си поискам?
Когато беше ти до мен бях толкова щастлива,че струваше ми се, че времето е спряло.Но ти си тръгна - всичко ми се срина...Угасна ми дъгата и остана... само бяло...
Не е известно колко ли ще продължи това.Кога ли на мъката ми ще се сложи края?Но, чуй ме - дълго, много дълго след товаотчаяно, безумно и винаги ще те желая!