StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,729
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,113
   Точки: 2,648,618
   Съобщения: 163,507
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,797

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

In memoriam

Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал,
с мълчание пои безкрайните си делници
и с корени земята люби. За живот е прежаднял.
Сърцето ти пристана на вечерница...
Задави се баирът от целувките на плевели,
пропука се гръбнакът на онази стара мелница.
Една луна с пети по гърлото ми се катери,
защото ти пристана на вечерница.
“In vino veritas!” И бъчвите мълчат.
На гроздето кръвта присяда на неверници.
Една рисувана каруца чака своя светъл път.
Върви! Тя, мама, не ревнува от вечерници.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-01
прочитания: 252
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход