Ти вярва - като удавник в сламка -
на всяко мое сляпо обещание:
Че пиша. Че успявам и че вярвам -
че гоня вечна слава и признание.
Но тлееш, невечен человеко -
мъждукаш в шепичка живот,
отдавна от небето се отрекъл,
запенен в своя захабен хомот.
За потта, избила на челото,
за грубата и твърда длан,
ще кърша бъдеще с перото
и почитта последна ще отдам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me