Имам, имам... Може би наистина имам.
Нещо невидимо, нещо дребно наглед.
Нещо неуловимо. Сякаш незримо....
Но обещано... И специално за теб.

Да, специално за теб...

Златистите нотки в зеници на котка.
Колоната в храма от слънчеви камъни.
Покана за някъде... Нощна разходка.
И пясъчни дюни... Огньове накладени.
Свещени повеи в надморски страни.
Орловият смисъл да чезнеш в небето.
Христовият призив: Стани и ходи...
И първите крачки към изгрева светъл.
Поляни засмени с воал хризантеми...
Реките сребристи, течащи нагоре...
Душите ни, следващи Пътя вгълбени.
Вселената звездна как Порти отваря...
Знамения, личби - запалени тайнства...
И знание, знакът небесен да сричаш.
Ненужно да бъде да питаш: Ти как си?
А мигом дори времена да надтичваш...
Прозрял, да усетиш и в себе си порива,
щом  плах преоткриеш лъча към Дома...
И да се дивнеш над целия Промисъл,
изцяло в закона за Любовта...

Имам... Да, имам... Може би имам.
Нещо невзрачно, сякаш дребно наглед.
Нещо уж мъничко и незначимо...
Но обещано... Специално за теб.