Има обич, която възражда
дава сила и дава криле.
Носи радост и нежна омая
и срещаш усмихнат новия ден.

Има обич, която убива
и вяра, и надежди и мечти.
В безкраен лабиринт те носи
и безрадостен е утрешния ден.

Има обич, която те води
да откриваш отново света
да се вслушваш в потока и бриза,
да усещаш как и цветята растат.

Има обич, която те кара
да пламваш от яд и обида, и гняв.
Да мълчиш или яростно да нападаш
да говориш без ... да броиш.

Има обич, която възражда
и убива, и води, и руши...
Но можеш ли да си представиш
без обич света? Не, нали...!