Когато си на дъното, когато
очите ти са ручеи солени.
Когато си изкряскал тишината,
а тя нахално иска да те вземе,

Когато те превие вятър
и в кал са двете ти колене.
Когато изтече реката
и сухото й дъно стене.

Когато си останал пясъци
събрани в шепите на времето
И всичко се руши със трясък
не давай да те вземе то.

И там, на дъното все още
от пясъка иззидай замък.
И в най-отчаяните нощи
със кремъче събуждай пламък.