StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,681
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,138
   Точки: 2,624,217
   Съобщения: 124,818
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Игра

Дочаках моите четиридесет и седем
и Слава Богу, вече не боли.
На младини, от егото обсебена,
днес помня само хубавите дни.

То бяха бури, битки и победи...
то беше злоба, мъст и суета.
И непрестанно, наранявах себе си
във тая моя, глупава игра.

И уморена, наранена и предадена
заключих се, зад хиляди врати.
Премислих грешки, слабости, отдаденост,
а нещо в мене шепнеше "Прости!".

Простих си - и на другите - със времето.
Покой... Усетих вътрешния мир...
Оставих миналото, бъдещето, бремето...
пред мен вървеше Бог, а аз подир.

Благодаря, за всичките уроци
за всеки миг и нечии весел смях.
Че всеки ден, отварям си очите
и че живея честно, искрено без страх.

Косите ми отдавна посивяха,
но пламъкът остана да гори...
Години неусетно отлетяха...
усмивката ми, никой не изтри!
Силвия Кръстева
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-05-13
прочитания: 46
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход