Само теб обичах, а всичко друго бе добре обиграна игра.
Мъжете ми след теб - бегли заместители,
но верни на играта смела.
Измислих таз игра, влудяваща дори собственото ми съзнание
и веч е редно да организирам правилата,
защото всъщност не играя честно.
Не беше честно - осъзнах - да хвърлям огнени стрели
по незащитени цели и те да пламват поразени;
не беше честно - сега разбрах - да разпалвам изсушените стебла,
за да паля пожари неугасими;
не беше честно - кога ли го прозрях - в играта да сменям правилата, за да остана победител;
не беше честно - дали го осъзнах - да казвам думи от другите желани, за да хвърлям семена на вяра в запуснатите ниви;
не беше честно - дали си го признах - да водя битки необмислени, заради други, защото слаби ги видях;
не беше честно - дали го аз прозрях - да слагам капани по трасе трънливо и стени високи да издигам, за да бъда в крепост все така зазидана, защото исках само с теб да си играя.
Играта твоя беше, но всъщност аз я подобрих
и в собствената ти игра сега желая да те наиграя!!!