Иззад прозрачните воали на небето приижда прецедена светлина и в погледа ми спира уморена. Позна ли ме или се припозна, но в него застоя се тя задълго. Докосна ми сърцето с нежни пръсти и се разтвори в топлината му пулсираща. И ето, тръгвам пак отново, но вече обновен и подмладен.
