Този ден беше толкова тъжен за мен!
Тъжен! Не! Бе направо нещастен!
Мой`то внуче празнува рождения ден.
Ден, за мен на пространство подвластен!
Пишех стих, а по листа валяха сълзи...
аз подарък дори не му купих...
Ах, злощастни, проклети, нелепи съдби,
В този ден свой`та воля пречупих!!!
Колко исках да целуна очите поне,
да я нося в ръце като фея.
Във главата ми лудо препускат коне,
а сърцето ми плаче по нея...
Малка, моя, последна, голяма любов,
мое чакано, истинско щастие.
От устата ми стон, във гърдите ми зов,
а в сърцето ми - твой`то всевластие.
Вземам чаша. Ще пия до дъно. Така
че към теб на мига да политна.
Без пространства, прегради да дойде нощта,
...кой от мен и светът пак залитна...?