Тя плаче всяка нощ и с длани бие

по грубите гърди. Сърцето стене

дали защото, иска да изтрие

от нечие часовниково време.

Дали защото нея са я били

от както бе останала сираче,

тя гледа ме с очи безкрайно мили

и пак така..., започваше да плаче.

А хората разказват със небрежност,

че хорските сърца били обител,

но мащехите, даваха ли нежност

тъй както всъщност, би я дал родител!?

Тя стана и отново се разплака

щом на вратата грубо се почука,

помисли си, че мащехата чака

и идва да я отведе оттука...

Когато чуеш тя до теб да плаче

Във твоите очи сълзи преляла

тогава любовта ни е сираче

и мащеха е нашата раздяла.