Вятърът мята тънките жици
и луната е цяла в позлата.
Совите имам аз за сестрици,
а пък бухалите са ми братя.

Таласъм ще тропне на тавана,
призрак в тъмното ще се изкиска...
В лудостта си влюбен ще остана,
и далече - пак ще си ми близка.

Някой ще разсърди Зевс среднощно,
нарушил покоя му божествен.
Той светкавици ще мята злостно -
аз за тебе ще напиша песен.

Глутниците котка ще разлае,
ще изскърца ревматична става...
Който за разпятие мечтае,
получава кръста на Варава.

За това далече от Голгота
земните си дни смирено сричам.
Лъга ме безочливо  Живота -
излъжи веднъж, че ме обичаш...