Стоя на перона с билет за безкрая
от сърцето изхвърлила земния цвят
и подвластна на ново притегляне тръгвам
сред мъглите да търся небесния свят.
Не мога като прилеп да живея,
захапала на мрака гордостта
и в своята последна одисея
подавам аз на спомена ръка.
Без изкушения проверката е невъзможна,
а липсата на грозното
красивото обезличава
и щеше ли да бъде Юда
всеизвестен,
ако с целувка името
не бе обезсмъртил?