Една жена със име на светица

на моя ден смути покоя.

Но аз ù казвам \"мила моя\",

напук на завистливите езици.

Една жена, по-волна и от птица,

жена на лятото си в зноя,

достойна за тотем на Троя,

жена с извивки нежни на лозница...

Сърцето ми любящо не изстина

в морето хладно от заблуди,

макар че орис зла не ме подмина...

И в залеза на дългата си зима

с присъщи хъс на всички луди,

ти пиша изгревен сонет, любима...