Не знам защо и как отново пиша...

Щастлива съм да бъда бъда тук, сега!

От тинята на дъното, което бях достигнала,

Намерих себе си – успях.

Сега съм силна! Вече вярвам!

Аз мога да създам перфектен свят...

Да бъда майка и приятелка... дори любима...

Да бъда себе си! Не искам повече – благодаря!

Сега на място си се чувствам.

Живея в малкия си хубав свят...

И знам – ще продължа да правя грешки,

Ще бъда истинска жена!

Ще бъда нежна, мила, уязвима.

Ще бъда силна и добра.

С целувката си рани ще лекувам.

С усмивката – разбитите сърца!

И ако някой пак ме спъне

аз искам да благодаря,

защото знам, че пак ще се изправя,

ще се каля – ще бъда ИСТИНСКА ЖЕНА!!!