Ровичкайки в непожелани сънища
щастлива  никога не стигах края.
Живеенето замених с пътища,
а Кръста с отпечатъци от рая.

Дупки изкопавах във душата си.
Търсех те във мислите, гореща.
Хиляди  засипани тунели -
за една неслучила се среща.

Тебе не видях, намерих друго.
Себе си на дъното посрещнах.
Беше хубаво. Не беше чудо.
Да се върнеш у дома си безутешна.

В най-дълбокото открих, че те очаквам
и че искам да ме караш да се смея,
а умът ми със душата в единение
сред звездите като птици да се реят.

Все така със поглед в синевата
проследявам всички минувачи.
Ако искам да претърколя земята,
ще се сблъскам със опората ти значи. 

Искам те. Изгубила надежда,
че ще те пропусна в суетата.
Изтъркалях хиляди съмнения.
Чакам те с усмивка пред вратата.