Събрала суша и тъга
Земятя облака видя -
красив и сив, каква снага -
хареса го и ... пожела.
Облакът - пират небесен,
за женско тяло закопнял,
над нея целият надвесен -
за този миг той бе живял.
С пороен дъжд я облада,
а силата му бе голяма,
не беше ден, не беше два,
за спиране надежда няма ...
Залята цяла във вода ...
Такава страст! Не бе готова.
Усети го и го разбра -
пресищането е отрова.