Името й беше Пясък
и всички стъпваха върху косите й,
без дори да се замислят.
Тя болка носи ли?
Тя болка крие ли?
Името й беше Порцелан.
Оставяха следи от пръсти,
по нежната й бяла шия.
Трошаха я, развяваше я вятър после.
Тя болка носи ли?
Тя болка крие ли?
Името й бе Прозорец,
и малките момчета целиха я с камъни.
Напукваха се вените й,
рухваха страните.
Тя болка носи ли?
Тя болка крие ли?
Кръвта й, мога ли,
в малка шепа цвете да прелея?
Да се попари то. Или да изникне пак.
Болката различно всекиго дарява.
Различни имена тя носи,
но едно сърце.
На нас съвсем прилича,
навярно вече я преследва неспокоен сън.
Но не сънува мене, зная.
А мислом тъжно я зова...