Във ден красив, от слънцето огрян,

бе целият ни род щастлив събран.

Празнувахме тъй чакания ден,

за наш\'та внучка който е рожден.

Роди се - зашептяха и листата!

Роди се - радваха се небесата!

Най-светъл дар за мама и за татко,

за да им бъде бъдещето сладко!

Дари я Бог с най-чудна красота,

да топли с нея  нашите сърца.

Към нея мисълта лети, пътува

и цяла нощ сърцето ми лудува.

Очичките и черни са маслинки,

а устничките - алени малинки.

Косичката и - нежна нощ се спуска...

Душите ни превзе и ги не пуска.

Едва ли ще узнае как я чаках,

как, че не мога да я видя плаках.

Ще ме обича - знам, като порасне...

Сърцето ми със нейното ще срасне!

Със име, носещо дъха на песен,

възпята в операта на Бизе.

Светът със нея стана по-чудесен.

О, сладка Кармен! Бабино дете!