StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,927
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,215
   Точки: 2,668,110
   Съобщения: 171,086
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ИЛЮЗОРНО

По парченца от залеза заделях
и си уших от тях торбичка.
А от нощното небе си свалях
по една усмихната звездичка.

Че когато много, много остарея
и не мога аз съвсем да ставам
звездичките ще вадя ги от нея 
и за небе на тавана ще ги слагам.

Не свалих единствено луната.
Тя люлка бе на моите мечти.
Отдавна спряла е горката
и в покой отдавна си стои.

А въгленчето жарко де откъснах
някога от изгрева на младини
на завет в гърдите си го скътах
да ме сгрява то на старини.

Препалих свещ от Музата моя саката
и илюзията хвърлих на живота в краката.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-02-15
прочитания: 51
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход