На стабилно дърво приличах
и много птички привличах,
правеха гнезда,
снасяха яйца,
пиленца отглеждаха
и всички ми нареждаха.
Дори щъркел се появи
и отлетя в други страни.
До скоро ми пишеше писма
как са нашите Деца?
.....................
С моя помощ успяха,
но ми окапаха листата,
клоните остаряха,
не издържат гнездо.
Забравиха старото дърво!
............................
Ех, какъв весел Живот,
макар да бе като компот,
всеки взе по един плод,
за мен остана водорляка.
Та се оглеждам във водата,
тя ми отнася листата.
Те са моята съдба!
Идва старост, самота!