StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,684
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,982
   Точки: 2,626,823
   Съобщения: 143,427
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И търся нещо неприлично хубаво

Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.


На котето пискюл да подаря,
с децата да разменям тебешири
и златна рибка, ако уловя,
без нищо да я пусна, да си иде.


Но толкова окови ме болят.
Години, хора, всеки ги стеснява
и впити във порасналата плът,
по детството ми белези оставят.


Загубена отдавна свобода
е свише благодат да бъдеш мъдър?
От взиране ли в малките неща
сърцето ми работи, но през удар?


Родено с мисията на вулкан,
ще се изчерпи, просто ще угасне
и трябва до тогава да раздам
детето в мен на важните си страсти!

© 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-26
прочитания: 105
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход