По слънчевите орбити пътувам
с напъпилите свои светове –
цъфтежа им неистово сънувам
в прегръдката на топли ветрове.
И славеите никога не плачат
в душата ми, разлистила сърце,
огласят сладко клоните на здрача
под звездното усмихнато лице.
Тъгата ми дори избухва в радост
и светло осиява ми деня,
и всяка възраст в мен играе младост,
и бръчките са просто мараня…
Дори да не вървя по цвят от рози,
дори животът ядно да боде,
нектар наливам в зрялото си лозе,
дори да знам, че някой го краде…
Че пътят ми е наниз от жарава,
по който стъпвам още от дете…
Но аз си го обичам до забрава!
Не искам друг Фортуна да плете.