Когато тъмнината покрай мен
превзема светлите ми територии
и праща гняв,
изпраща страхове
да ме изпълнят цялата,
до корен,
да ме превърнат в зъзнеща светулка,
във облак черен,
дето мята мълнии
и се изгубя във това безумие
и светлината си на кръст разпъна,
тогава в себе си
и в другите се  вглеждам
и търся сламчица спасителна,
забрава,
или усмивка,
или стръкче от надежда…
И просветлявам…