(замисъл - като увод за едно начало... и без край...) Ето,поемате ме и,добре ми е, когато съм във вашите ръце и разлиствате, лист по лист...Добре ми е, когато чувствам вашите очи и потъвам дълбоко във вашите сърца...Усещам топлината и как изпарява се сълзата... Слънчев лъч ме гали и забравям самотата...Обляна със цветовете на дъгаталетя, като ангел в небесата...Ето,поемате ме и докосвате ме...Кажете, сгреших ли ? Не ме съдете, а споделете с приятели добри...Това съм аз,Калина и преродих се в Лина...```````````````````````16/06/2008/ Lina