Нямам дом. Аз съм целият мисъл.
Гол пролазвам по пъпа на Времето
и облизвам солта от гърдите му,
за да стене, познало Безкрая.

Ненаситен, отключвам небето,
впрегнал дъх, на бразди да го поря.
Ако падне звезда, ще е семето,
със което кръга ще затворя.