uFeel.me
И нямам какво повече да кажа...
Автор: Hel4oto,  27 февруари 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 327
Този живот си е мой и мой само
и както си реша, така ще си го изживея.
Изобщо не е твоя работа и съвсем,
ама съвсем не смятам да се оправдавам.
Такъв си е моят живот-продължава да ме
рита дълго след като съм паднала.
Но си е такъв откакто се помня
и вече горе-долу съм му посвикнала.
Наистина не знаеш нищо за мен
и не очаквам да разбираш защо
обичам да мълча понякога.
Не очаквам да разбираш защо
ми е трудно да правя първата крачка.
Виждам, че трябва да тегля черта и на теб,
както до сега е било с(ъс) всички останали.
А така не ми се искаше да си един от всичките.
Знаеш ли, дори за секунда не повярвах,
когато ми казваха, че....
Ако имаш нещо да кажеш-
ето ме, тук съм, ела и го кажи.
Ако не - взимай пример от мен и мълчи.
Виждам, че ти ти ще преминеш набързо,
както са преминали всички останали.
Но тук и сега с тебе сме живи.
Днес, в този почти пролетен, почти мартенски,
почти перфектен ден аз още не съм си заминала.
И още сме тук в(ъв) тази мрачна класна стая,
на два противоположни края....
Повярвай ми утре може да ме няма.
Хвани ръката ми, целуни ме
Или честно ми кажи, че никога няма да го направиш.
Но спри да седиш настрана
и спри да ме гледаш ТАКА.
Защото иначе аз никога няма да мога да спра.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me