И когато си отида,
сълзите ти ще паднат...
Когато вратата
от външната страна затворя,
сърцето ти ще се отвори...
И ще разбере,
че единствено моето сърце,
те е обичало, както никое друго.
Че единствено моите сълзи
са успели да те докоснат,
и само моите въздишки
по теб са оставали
и може би ще те трогнат...
И когато си тръгна,
тъгата своя път
в теб ще намери...
В себе си тогава ще
откриеш
истинската,
сладка и горчива любов...
След мен следите си ще оставя,
непокътнати, тихи, но дълбоки...
След мен сълзите не ще пресъхнат,
като кладенец, който не спира да работи...