Усмивката ми
рухна на парченца,
щом се огледа
на очите ти в студеното:
две ъгълчета изненада,
(изумени),
извивка на безкрайно съжаление
и късче болка,
неразбиращо и свито-
посипаха се в безизходен пъзел,
поредният...
И стана тихо,
и, като за последно,
тъжно.