StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,330
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,044
   Точки: 2,663,262
   Съобщения: 149,688
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И близкия протуберанс

Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща.
От задъхване дълго и вечното в нас неразбиране
изтънява конецът и копчето пада далеко...
Ние мислим желания, боси в очите си влизаме
и ни води инатът в играта на пешка за пешка.
Безразличие хладно залива от нощите ясни.
Как до грам си прилича светликът
с неясна решетка,
под която е раят на хиляди тигрови паяци,
ослепели от щастие, колко е кръгла планетата. 
Само  бял аромат от цъфеж на напъпило цвете
диша космосът с глад и му вярва
защо прецъфтява.
Светлината е път и с хиляда октави по-мека, 
щом живота измамен с нелепата смърт примирява.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-07-01
прочитания: 65
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход