И бъди онзи вятър в усоето,
дето цветни сънища носи...
Всеки път да ме грабваш
с въпроси,
на крилете си да ме носиш...

И бъди онзи вятър напролет,
който с нежност разпуква цветята.
Още в утрото дето лудее
във клоните,
и разнася им аромата...

И бъди онзи лъч слънчев,
и топъл, който сутрин плъзва в тревата,
и я люби, и я гали до тъмно,
когато...

И бъди онзи бяг на реката,
дето бряг непотърсил навреме...
Водоскоци лудуват в душата ти.
Не е късно,
не е късно за мъничко обич.