И аз заспивам като теб

под същото това звездно небе,

слушайки песента на щуреца.

И аз, като теб, в огледалото

виждам отражение

на един ден-

уморителен и студен.

И аз, като теб, детето си

за лека нощ целувам

и нежно нашепвам „Спи, спи!”

И колко ли още неща споделяме-

банални и общи,

без дори да си до мен?!

И сега те ревнувам,

но не от нея.

Не жена ти ми пречи.

А от голата безсрамна луна,

която гледаш без мен тази вечер.

И ти си там, а аз съм тук-далечна.

Ти си лягаш смирен до своята жена,

а аз – безразлична – до своя съпруг.

И сякаш само толкова,

а колко много е

и как боли

да заспивам като теб

под същото това звездно небе,

слушайки песента на щуреца...