Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
Уличните лампи закопнели,
загледани отгоре във пътеката,
със светлината си подканят мрака
за танц в листата на дърветата.
Входът пък затопля тъмното
за шепот на задъхани обувки
и Любовта разнежва се, дори
нощта забременява от целувки,
и ражда в утрото мечти.