StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,070
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,574
   Съобщения: 156,063
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

...И НЕЩО ЗА ЧИСЛОТО ТРИ


Във сайта, що четем, един поет прекрасен

написа преди време със почерка си ясен,

символиката скрита във числото седем,

и породи възхита. От него пример вземам
 
 И тука ще разкажа аз нещо и за тройка,

която е по-първа в реда и – пред седморка..

*

Преди числото седем да буди интерес,

минаваме през друго – трета единица.

Числото три е свято от памтивек до днес,

защото е число на Светата Троица.


Със трите пръста свити, човекът прави кръст,

със тези първи три към Бога се обръща

и моли Го за прошка, прекланя своя ръст.

Така се от окаян, в покаяник превръща.


И мъдреците също от Новия завет,

те пак били са трима и следвали звездата,

и Младенец дарили, и имали късмет –

по друг път се спасили на Ирод от ръката.


И често в черква влезли, съглеждаме в обков,

икона стара с три момиченца красиви.

Това са наш’те Вяра, Надежда и Любов –

така са ни потребни, докато сме живи.


Ний ходиме в посоки – насам-натам, безчет,

на гости на роднини, а даже и във странство,

но пак стрелки на трите – на хикс, на игрек, зет,

нас точно определят в тримерното пространство.


От митове съм чула, че глобус го крепят

на три стабилни точки тримата титана.

Дано да са любезни, така да продължат,

че скоро ни разтресе до цифра нежелана!


Във приказки омайни – все тези три сестри,

дори и трима братя ябълката пазят,

а руски тройки теглят извитите шейни

и в снегове летят, и степите прегазят.


Във трети месец нявга, на третото число,

България доби най-после свободата

от свойто тежко иго, от чуждото тегло.

Празнуваме я, да! двутройната ни дата!


Плющят три ярки цвята във трикольорен флаг,

трибагреник наречен – българското знаме –

най-милия, най-свиден, най-скъпия, най-драг,

опазен през войните, враг да го не хване.


И в моето семейство на мартенския ден,

един човек роден е на празничната дата.

Той близък е и свиден, естествено, на мен,

защото в него виждам аз себе си, самата.


И Сандро Ботичели, и гърците мълвят,

че е изкуство в плен на три прекрасни дами.

Те, грациите римски, харити се зоват

и почит им отдават палитри, оди, гами.


Във книгата любима французинът Дюма

описа и прослави трима мускетари.

(Забравих я, си спомням, у моята кума.)

Ех, и аз да имах такива три другари!


Един пък бог митичен, великий Посейдон,

и той за свой тризъбец избрал три остри шипа,

високо го издигнал, като камшик на кон,

русалките подгонил, опашки да им пипа.


И Рим на три разчитал в прочут триумвират.

За първия си спомням – Помпей, и Крас, и Цезар

добре са прекроили тогавашния свят,

до Англия достигнал последен километър.


Със сигурност и Чехов обичал цифра три –

в пиесата със Олга, и с Маша, и с Ирина.

И български театри поставят „Три сестри“,

за руската душевност, природа – във картина.


Сега, като написах каквото си спомних

и поизвадих малко числото три от мрака,

с откраднатата тема, признавам, съгреших

и станах, май, един от “тримата глупака“.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-03-02
прочитания: 388
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 14 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход