Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае затова, че векове я търся, а бърза, към онази топка горе-рижата...
Два свята и една охлузена мечта, пътуват със хвърчило мълчаливо,
сама не мога... дива е връвта на тишината в мене - ябълково гнила ...
Вземи ръцете ми греховно - сладки - със тях започва и завършва всичко
по устните ти, моите като приклад ще парят с липсващите думи за „обичам те\".
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me