Хлебен влак

Ако бял като хляб е снегът -
не посягай към него сама.
Сподели го, но бавно със някого
за когото отдавна валят
смях и сълзи по твоя прозорец.

Този хляб е по-топъл от фурна
и по-дълъг от пещ при изстиване.
И тестото му става все повече
с всеки залък, от него измъкнат.

Ако хлябът замръзне и стане корав,
ще се стопи и снегът - като преходен влак,
който все си променя маршрута.
И тогава прозорецът ще стане на прах,
и ръцете ти ще почернеят от бръчки,
неуспели да вземат трохите от бъдеще.

Но си струва да вкусиш от хлебния влак.
Има стар, релсов път между стария глад
и последната свирка на преходен влак.
Всяка релса е път, по която вървят
неръждясали спомени. Обратно пътуват-
като шепа трохи, изживяни преди,
но готови във същия хляб да се върнат.

Ако някога стана на влак без душа,
помоли ме да мина по релсите сам -
там трохите ми пазят резервна душа.

Понякога даже и на преходен влак
му омръзва да служи „посредник на гари„.
И избира да бъде спирка Единственост.
И тогава прозорецът си сменя дъха-
за да диша по-топъл хляб от предишния.